Здравствуйте.
Для начала представлюсь — меня зовут Деян Вачков, и я живу в городе Пловдив, Болгария. Мне 32 года и я поклонник книг-игр.
Во времена моего детства и юности книги-игры пережили в Болгарии свой первый подъём. Это период с 1992 по 2001 год. За это время были выпущены в общей сложности 237 книг-игр, из которых более 200 написаны болгарскими авторами, 18 стратегических книг-игр (подобных западным настольным играм), 2 мега-стратегические книги-игры (с большими игровыми картами) и 19 журналов (Мегаигра и Мегаигры) за авторством 24 болгарских и десятка западных авторов.
За это время в Болгарии произошли серьёзные политические и экономические изменения и кризисы, которым, однако, не удалось сокрушить дух приключений у подростков, которые яростно защищали свое право играть в книги-игры.
Стоит отметить, что болгарские авторы в то время использовали англоязычные псевдонимы, так как считалось, что для читательской аудитории они звучат привлекательнее. Среди ведущих авторов можно назвать имена Колин Уолэмбери (Любомир Николов), Майкл Майндкрайм (Димитар Славейков), Джордж М. Джордж (Георги Миндизов), Вирджил Драймэнд (Елена Павлова), Роберт Блонд (Богдан Русев), Адриан Уэйн (Александр Султанов) и другие. Различный характер авторов сформировал различные стили в написании книг-игр, были созданы уникальные произведения высокого качества.
Книги-игры в Болгарии пережили бурный подъём и последующий спад, пока наконец окончательно не исчезли из продажи. Для этого было много причин, но в основном их заменили компьютерные игры и игровые приставки. А может быть, выросшее на них поколение просто повзрослело, и его представители обрели новые обязанности и другие цели? Все эти события остались в истории под названием «Первая волна».
Десять лет спустя мрак рассеялся — в марте 2011 года вышла новая книга-игра "Кот и Черный Нарцисс", написанная Аль -Торо, молодым, но очень талантливым автором. Появление этой книги ознаменовало начало "Новой волны " или Ренессанса, в котором приняли участие все поклонники книг-игр, собравшиеся в интернете на форуме болгарских книг-игр.
Постепенно появились новые книги-игры: новые книги Адриана Уэйна (одного из ветеранов жанра), сборники "Призвание — герой" 1 и 2, игра для самых маленьких (сказка-игра «Большое приключение малыша Лёшеньки»), историческая книга-игра "Калоян и золотая печать", и всё снова закрутилось.
На форуме и на сайте (knigi-igri.bg) обсуждаются вопросы, связанные с книгами-играми в Болгарии — их прошлым, настоящим и будущим. Возникли новые проекты: создание новой книги-игры Майкла Майндкрайма (примечание: наши болгарские друзья называют это "инициатива", речь о том, что фаны сами спонсировали написание Майклом новой книги-игры), различные конкурсы, оцифровка печатных изданий книг-игр, их сохранение и реставрация. Мы организуем регулярные встречи и награды для сообщества, участвуем в конвентах, форумах и мероприятиях, близких нам по тематике. Развивается продвижение книг-игр в интернете.
Так жанр обрел шанс на новую жизнь, и только от нас зависит, как мы используем его.
оригинал (болгарский)
Здравейте,
първо да Ви се представя – казвам Деян Вачков и живея в град Пловдив, България. Аз съм на 32 години и съм почитател на книгите-игри.
По време на моето детство и юношество те изживяха първия си подем в България. Това е периода от 1992 – 2001 година. В този период бяха издадени общо 237 книги-игри, от които над 200 от български автори, 18 стратегически книги-игри ( подобни на настолните игри на Запад ), 2 мега стратегически книги-игри ( с големи игрални карти ), 19 списания за книги-игри ( Мегаигра и Мегаигри ) от близо 24 български автори и десетина западни автори.
По това време в България се наблюдаваха значителни политико-икономически промени и кризи, които обаче не успяха да сломят духът на приключението у подрастващите и те яростно защитаваха правото си на игра чрез книгите-игри.
Прави впечатление, че български автори, макар и подвизаващи се под модерни западни имена, бяха предпочитани от читалската публика пред западните такива. Такива автори са Колин Уолъмбъри ( Любомир Николов ), Майкъл Майндкрайм ( Димитър Славейков ), Джордж М. Джордж (Георги Миндизов ), Върджил Дриймънд ( Елена Павлова ), Робърт Блонд ( Богдан Русев ), Ейдриън Уейн ( Александър Султанов ) и други. Различните характери на тези автори оформяха различни стилове при писането на книги-игри и така създаваха уникални произведения, чието качество е изключително високо.
Книгите-игри изживяха своето появяване в България, бурен подем и последващ спад докато най-накрая изчезнаха от разпространителската мрежа. Факторите за това са много, но най-вече бяха изместени от компютърните и конзолни забавления и игри. А може би и поколението, което израстна с тях порастна и вече започна да чувства други отговорности и да има други цели ?
Всичко това остана в историята като "Първата вълна".
Десет години по-късно мракът се разпръсна от нова книга-игра, която излезе през месец март 2011 година – "Котаракът и Черният нарцис" на Ал Торо, един млад, но много талантлив автор. Така бе белязано началото на "Новата вълна" или вторият Ренесанс, който събра всички почитатели на книгите-игри на едно място в интернет – форума на книгите-игри в България.
Постепенно излязоха и други нови книги-игри: на Ейдриън Уейн ( един от ветераните в жанрът ), сборниците "Призвание герой 1 и 2, приказката-игра за най-малките "Голямото приключение на малкото таласъмче" (СКАЗКА-ИГРА: БОЛЬШОЕ ПРИКЛЮЧЕНИЕ МАЛЫША ЛЕШЕНКИ ), книгата-игра на историческа тематика "Калоян и златният печат" и така се завъртя колелото отново.
На страниците на форума ( и сайта ) се дискутираха въпроси свързани с книгите-игри в България – минало, настояще и бъдеще. Създаде се иницатива за нова книга-игра от Майкъл Майндкрайм, различни конкурси намираха място и се започна дигитализацията на хартиените копия на книгите с цел тяхното запазване и осъвременяване. Организират се редовни събрания и награждавания на общността, участия в различни панаири, форуми и мероприятия свързани с книги и забавления, започна се популяризация на книгите-игри в интернет.
Така отново жанрът получи шанс за нов живот като само от нас зависи дали ще оползотворим или не този шанс.