Высшее наслаждение - книга-приключение.

 
Путник

Любомир Николов – это болгарский писатель, переводчик и редактор, также известен под псевдонимами Колин Уолэмбери и Тим Дэниэлс, под которыми издавал книги-игры. Он является «отцом жанра" книг-игр в Болгарии. Это один из авторитетных толкинистов, известный переводами четырех книг Дж. Р. Р. Толкиена – "Властелин колец", "Сильмариллион", "Неоконченные предания" и "Дети Хурина". Любомир Николов написал множество рассказов для детей, фантастических рассказов и романов.

Любомир Николов родился 10 января 1950 года в городе Казанлык. Он является братом писателя Сима Николова. Женат, имеет дочь. Изучал машиностроение в городе Тула, Россия. В 1977 году окончил факультет журналистики Софийского университета имени Св. Климента Охридского. Некоторое время работал на болгарском телевидении, где вместе с коллегами под псевдонимом "Иван Славков" делал шоу "На холмах времени". Работал в Центральном совете болгарских профсоюзов, в журнале "Крылья" и в прессе. После 1991 года был переводчиком и «свободным художником».

Любомир Николов является первым болгарским автором книг-игр. Он начал писать книги-игры в 1992 году, когда вдохновленный английской книгой-игрой, которую случайно купил в букинистическом магазине, он решил написать свою собственную. Его первая книга играназывается "В лабиринте времени", но была выпущена издательством «Плеяда», как его третья книга. Первой же изданной книгой стала «Огненная пустыня" (выпущена издательством «Эквус Арт» под его настоящим именем), и это первая опубликованная книга-игра болгарского автора. Затем последовал "Замок гоблинов" (под псевдонимом Колин Уолэмбери), изданный «Плеядой». Он пишет в основном фэнтези (в том числе юмористическую) и приключенческие книги. Наибольшего успеха достигли несколько его серий – серия культового персонажа, археолога Дика Ченси, серия гоблинов, исторические книги-игры "Всадник Апокалипсиса" и "Тень сатаны" и эпическая фэнтези-трилогия о мире, захваченном монстрами – "Река, с которой нет возврата», «Огненные когти" и "Ледяной вихрь смерти." Его книги-игры отличает сравнительно простая игровая система и акцент на литературной составляющей, а выбор правильного пути обусловлен моральными соображениями. Колин всегда вознаграждает мужество, дружбу и щедрость.

Любомир Николов также является автором фантастических романов "Суд поколений» (в соавторстве с Георги Георгиевым), "Крот", "Червь на осеннем ветру", "Десять праведников" повести "На стене." Его рассказ "Гребень для вампира" экранизирован. Под псевдонимом Колин Уолэмбери он написал около 25 книг до упадка книг-игр в 1999 году. В настоящее время Любомир Николов работает в качестве внештатного переводчика и писателя в жанре научной фантастики. Член клуба фантастики "Иван Ефремов" молодежного центра Софии почти с момента его создания.

Любомир Николов награжден премиями "Еврокон" (Франция, 1987), "Соцкон" (1989) и "Гравитон" (2001) за свое всеобъемлющее творчество, Премией читателей за лучший фантастический роман десятилетия (2002), премией Союза Переводчиков и премией имени Крестана Дянкова.

Книги-игры, написанные Любомиром Николовым под псевдонимом Колин Уолэмбери:

"Ночь оборотня", "Сын света", «Адская башня", "Последние врата", "Огненная пустыня", "Замок гоблинов", "В лабиринте времени», «Операция «Звездный гость»", "Ледовые пираты "," Река, с которой нет возврата "," Полет грифона "," Огненные когти "," Ледяной вихрь смерти "," Гримуар"," Спасти "Титаник" "," Гоблины возвращаются ", "Тайна гоблинов", "Лес демонов", "Черное зеркало", "Проклятие замка Муш-Мурок", "Всадник Апокалипсиса", "Тень сатаны", "Конан и игры богов", "Столпы Вечности ", " Кладбище слонов"," Подземный ход "- стратегическая книга-игра.

Книги-игры, написанные Любомиром Николовым под псевдонимом Тим Дэниэлс:

"Повелитель Зверей", "Три камня Судьбы", "Святилище Гипербореи».
Во время «Новой волны» Любомир Николов зарегистрировался на болгарском форуме книг-игр, где отвечает на вопросы, участвует в обсуждениях и мероприятиях сообщества. А в июне 2014 года он вернулся к жанру, написав продолжение «Ледовых пиратов» – "Ледовая цитадель."

спойлер
Любомир Николов е български писател, преводач и редактор, известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, под които издава книги-игри. Той е „бащата на жанра“ книга-игра в България. Той е един от уважаваните толкинисти и е известен с преводите на четири от книгите на Дж. Р. Р. Толкин – „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“. Любомир Николов е автор на множество приказки за деца, фантастични разкази и романи.

Любомир Николов е роден на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък. Той е брат на писателя Сим Николов. Женен е и има една дъщеря. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия. Завършил е журналистика в СУ „Климент Охридски“ през 1977 г. По време на следването си работи в Българската телевизия, където заедно със свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ прави предаването „По хълмовете на времето“. Работил е в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“ и в периодичния печат. След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика.

Любомир Николов е първият български автор на книги-игри. Той започва да пише книги-игри през 1992 г., когато вдъхновен от английска книга-игра, която случайно закупува в един антикварен магазин, решава да напише сам своя. Първата книга-игра която пише, носи името „В лабиринта на времето“, но е издадена от Плеяда като трета негова. Първата издадена е „Огнена пустиня“ от Еквус Арт (под истинското му име), която е и първата издадена книга-игра от български автор. Следва „Замъкът на таласъмите“ (вече под псевдонима Колин Уолъмбъри), издадена от Плеяда. Пише основно фентъзи (включително хумористично) и приключенски книги. Най-голям успех постига с няколко поредици – тази за емблематичния му персонаж, археологът Дик Ченси, няколкото книги-игри за таласъми, исторически базираните „Конникът на Апокалипсиса“ и „Сянката на Сатаната“, както и трилогията епично фентъзи за превзет от чудовища свят – „Реката от която никой не се завръща“, „Нокти срещу огън“ и „Леденият вихър на смъртта“. Книгите му игри се характеризират със сравнително простите игрови системи и акцента върху литературата, а заложеният вътре правилен път утвърждава моралните избори. Колин винаги награждава смелостта, приятелството и благородството.

Любомир Николов е автор на фантастичните романи „Съдът на поколенията“ (заедно с Георги Георгиев), „Къртицата“, „Червей под есенен вятър“, „Десетият праведник“, повестта „По стената“. Негов е разказът „Гребенче за таласъма“, по който е направен телевизионен филм. Под псевдонима Колин Уолъмбъри пише около 25 книги преди залеза на книгите-игри през 1999 г. В момента Любомир Николов работи като преводач на свободна практика и писател във фантастичния жанр. Членува в клуба за фантастика „Иван Ефремов“ към Софийския градски младежки дом почти от самото му основаване.

Любомир Николов е носител на наградите „Еврокон“ (Франция, 1987), „Соцкон“ (1989) и „Гравитон“ (2001) за цялостно творчество, Читателска награда за най-добър фантастичен роман на десетилетието (2002), Награда на Съюза на преводачите и Награда „Кръстан Дянков“.

Книги-игри написани от Любомир Николов под псевдонима Колин Уолъмбъри:

„Нощта на върколака“, „Синът на светлината“, „Пъклената кула“, „Последната врата“, „Огнена пустиня“, „Замъкът на таласъмите“, „В лабиринта на времето“, „Операция «Звезден гост»“, „Ледените пирати“, „Реката, от която никой не се завръща“, „Полетът на грифона“, „Нокти срещу огън“, „Леденият вихър на смъртта“, „Гримоар“, „Спасете «Титаник»“, „Таласъмите се завръщат“, „Тайната на таласъмите“, „Гората на демона“, „Черното огледало“, „Проклятието на замъка Муш-Мурок“, „Конникът на Апокалипсиса“, „Сянката на Сатаната“, „Конан и играта на боговете“, „Колоните на вечността“, „Гробището на слоновете“, „Подземен бяг“ – стратегическа книга-игри.

Книги-игри написани от Любомир Николов под псевдонима Тим Дениълс:

„Господарят на зверовете“, „Трите камъка на съдбата“, „Светилището на Хиперборея“.
По време на „Новата вълна“ Любомир Николов се регистрира във форума за книги-игри в България, отговаря на въпроси към него, участва в срещи и мероприятия свързани с общността, а през месец юни 2014 се завръща в жанра, който той самият създаде с продължението на „Ледените пирати“ – „Ледената цитадела“.